You are here

Растящият апетит на градовете

19 May 2017

Около две трети от световното население ще живеят в градовете до 2050 година

Няма стандартно меню за задоволяване на растящия апетит на градовете.

Бело Оризонте в Бразилия и Еде в Холандия може да нямат нищо общо на пръв поглед, но и двете места са лидери в борбата с все по-голямото предизвикателство през градовете в света - да се осигури надеждна доставка на питателна храна за местните жителите.

В Бело Оризонте гладът и бедността накараха кмета през 1993 година да обяви храната за гражданско право и започна план за действие. Неговата цел е да осигурява храна на бедните, а кампания спечели одобрението на целия свят за "града, сложил край на глада".

Политиката за храната на Еде, приета повече от 20 години по-късно, цели да създаде по-добри възможности за фермерите, а местните жители да станат по-здрави, казва Леон Мейер от града, първият местен съветник, който отговаря за храната.

Избрахме да имаме собствена продоволствена политика, тъй като храната не е само производство - става дума за безопасност на храната, обществено здраве и хората, свързващи се отново с това, което ядат, казва Мeйер.

Както богатите, така и бедните страни имат задача да създадат устойчиво развиващи се градове без дискриминация до 2030 години според световните цели за развитие, договорени през 2015 година, а решаването на въпроса с изхранването е изключително важна част от предизвикателството, казват експерти.


Близо 800 милиона души по света нямат достатъчно храна, според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), а около 30% от населението на света са с наднормено тегло - парадокс, който най-добре се вижда в градовете. Прогнозите са, че около две трети от световното население ще живеят в градовете до 2050 година спрямо около половината сега. На този фон хората, планиращи градското развитие и вземащите решения, все по-често обръщат поглед към селското стопанство в градовете, като решение да се осигури пълноценна храна.

Отвъд границите на града

Земите, използвани за селско стопанство в градовете и районите около тях, са равни на площта на ЕС, сочи неотдавнашно проучване, докато според други около 800 милиона градски фермери осигуряват до 20% от световната храна.
За разлика от вносната продукция, храната от градските ферми и градини не трябва да пътува далеч, което намалява производствените разходи, отпадъка и използваните горива.

Да получаваш храна от източник, който е наблизо, е особено важно, ако се нарушат доставките заради граждански безредици или лошо време в селските райони, които все още изхранват по-голяма част от света.

Храната не е само местен проблем, а за да станем по-устойчиви трябва да погледнем отвъд собствените си граници, посочва Мeйер от Еде на конференцията "Жизнеспособни градове" в Бон този месец.

Град Еде, който е разположен в местност, известна като "Долина на храните" заради многото компании от хранителния сектор там и научните институти, е определил мерки, които засягат въпроси, свързани със здравето и храната, поддържа връзките между градските и селските райони и насърчава инициативи, чиято цел е децата да бъдат образовани по въпросите, свързани с храната.

Освен това се стреми да стимулира изследванията и младите компании в сектора на храните, като работи тясно с компаниите в района. През януари Еде бе един от 12-те холандски града, които подписаха Градската програма за храните, заедно с три национални министерства и провинция Хелдърлант - където се намира градът, като целта е да се заздрави холандската продоволствена система.

В същото време Бело оризонте се съсредоточава върху здравословното хранене и включването на семействата на фермерите в местна и устойчива продоволствена система за двата милиона местни жители.

Градът създаде фермерски пазари, каквито вече се срещат в много градове по света, за да има преки продажби на достъпни цени за по-бедните, като редовно проучва и публикува пазарните цени.

Освен това въведе национална политика, според която 30 % от храните, консумирани на места като училища и болници трябва да се получават от фермерски семейства.

Сложна мрежа

Въпреки ползите от градското фермерство обаче, просто увеличаването на броя на градските фермери няма да гарантира, че градовете могат да нахранят всеки или пък продоволствените доставки ще бъдат гарантирани, посочват експерти.
Местното селскостопанско производство трябва да бъде част от разнообразна хранителна система, за да стане надежден, сигурен източник на храна за нарастващото градско население, посочи на конференцията в Бон Пей Решел от Международния институт за управление на водите.

Миграцията от селските райони към бързо растящите градове в развиващите се страни прави нещата още по-сложни, тъй като все повече хора, живеещи в нерегламентирани населени места и гета се обръщат към градското фермерство, сочат проучвания.

Хората, които са ангажирани с градското планиране, се сблъскват с много други предизвикателства заради лабиринтите от официални и неофициални пазари за храни, като често липсват ясни закони за управление на продоволствените системи.
Друга пречка е, че взимащите решения делят хората на градски и селски - класификация, която пренебрегва множеството връзки между двете групи, включително потоците хора, стоки пари и услуги.

Продоволствените системи трябва да бъдат част от устойчив план за града, който създава регионални връзки, тъй като храната е изключително свързана с други изключително важни проблеми като здраве и социални връзки, посочи Тори Окнер, експерт по храните към мрежа от 1500 градове и региони, обединени под названието ICLEI-Local Governments for Sustainability.

Това може да означава да се планира осигуряването на повече и по-добра земя за градско фермерство, насърчаване на по-къси продоволствени вериги на доставки, а също така да даде възможност на местните хора да участват при взимането на решения за собствената им верига за доставки, посочи Окнер.

За да бъдат решени тези проблеми градовете обединяват сили, като изграждат мрежи за поддържане на връзките със селските райони, както и с местните и национални власти и компании.

През 2015 година Джулиано Пизапиа, който тогава е кмет на Милано, поставя продоволствения въпрос в дневния ред и събира над 100 свои колеги от градове в бедни и богати страни, за да подпишат Миланското стратегическо споразумение за градската храна.

Чрез споразумението се поема ангажимент да се предвидят мерки, които подкрепят равния достъп до здравословна храна, борбата срещу свързаните с прехраната, незаразни болести, намаляването на изхвърлянето на храни и разработването на препоръки за правилно хранене.

Градските продоволствени системи трябва да бъдат укрепени чрез по-тясното свързване на градовете и насърчаване на сътрудничеството им на регионално и национално равнище, посочва Гуидо Сантини в програмата на ФАО Храна за градовете.

 

Автор Астрид Цвайнерт, Ройтерс/БТА