You are here

Умни градове

Edited on

15 April 2019

Умни решения от България

Първите умни крачки на българските градове

София, Бургас и Свиленград вече използват решения, които могат да послужат за основа на смарт трансформацията

От Анина Сантова

Capital.bg
12 април 2019

Добри примери за умно управление могат да се открият и у нас - София, Бургас, Свиленград вече използват решения, които могат да послужат за основа на смарт трансформацията. София например върви по пътя на декарбонизацията на градския транспорт. В края на миналата година бяха доставени първите 20 електрически автобуса, а до края на следващата броят им може да се утрои.

Нещо повече - най-новите е-автобуси на София (които още не са пуснати в движение) са от типа бързозареждащи се - захранват се от т.нар. ултракондензатори, които са по-компактни и съдържат по-малко потенциално опасни вещества от батериите. Това е иновативна технология, която тепърва навлиза в Европа, и добрата новина е, че този път София е в крак с времето.

Заедно със стремежа за зелен градски транспорт идва и нуждата от зарядни станции за електрически автомобили. В края на март Столичната община започна процедура по отдаване на 25 локации за поставяне на зарядни станции, а заедно с новите е-автобуси ще бъдат доставени поне още 6. И все пак развитието на мрежата от зарядни станции зависи от потребността. Към момента данните на общината показват, че само 350 електрически автомобила са регистрирани в града. Броят им в Европа обаче със сигурност ще расте с бързи темпове през следващите години (виж графиката). "Не е здравословно София да изостава", коментира пред "Капитал" Стефан Спасов, главен изпълнителен директор на компанията за споделено пътуване и наем на електромобили Spark.
Най-големите фенове на услугата са гостите на града и млади хора, които нямат собствен автомобил. За дългогодишните шофьори е трудно да променят навиците си, казва Спасов. Прогнозата му е оптимистична, но признава, че сериозна промяна в разбиранията ще се усети след години.
София обмисля да отвори пътя и към още едно решение за споделен и зелен транспорт - по време на конференцията Smart City and Mobility Forum стана ясно, че общината е подписала меморандум за сътрудничество с компанията за споделено ползване на е-скутери VOI. Тя в момента е най-големият конкурент на Lime и доставя скутери във Франция, Испания и Финландия и др. Общината е предпазлива на този етап и обмисля дали и по какъв начин да регулира услугата, тъй като нерегламентираното използване на електрически скутери в други градове доведе до инциденти.

Възходът на по-малките градове

И докато столицата може да се похвали с плахи стъпки по пътя на електромобилността, други български градове я задминават с по-мащабни проекти и бърза реализация. Най-яркият пример е Бургас. От 2010 г. местната власт работи по цялостна трансформация на градския си транспорт. Днес всички стари автобуси са подменени с нови от най-висок екологичен клас и оборудвани с постоянно видеонаблюдение. Обособена е "бърза автобусна линия" - бус лента с приоритетно преминаване през ключовите кръстовища, което се осигурява от отделна сигнализация и GPS локализация на превозните средства. Гражданите могат да пътуват с електронни карти по всички линии на "времеви" принцип, на цената на един билет от 1.3 лева (при различните пакети тарифата става по-ниска). Електронните карти могат да се зареждат за определен брой пътувания през смартфон.

Преди три години община Бургас пусна и нова сезонна маршрутна линия - от моста "Бургас" до Морската гара. Тя се обслужва от малки екологични бусове, които ползват енергия от соларните панели на покривите си и представляват алтернативен вариант в горещите летни дни. Друг начин за придвижване из града са електрическите велосипеди, които гражданите могат да наемат срещу 2 лева за час.

Бургас усеща нуждата от модернизация не само в областта на транспорта, но и в образованието. От началото на тази учебна отвори врати новата Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации (ПГКПИ) - общинско училище за ИТ специалисти с прием след 7 клас. В класните стаи няма черна дъска и тетрадки, а дигитална дъска и лаптоп за всеки ученик. Подобно на концепцията за съвместна работа между училищата и бизнеса във финландския град Тампере, партньори на ПГКПИ са водещи компании в ИТ сектора, които предоставят техника, включително и роботи, които учениците управляват. Освен това училището води своя екологична политика - до всяка класна стая е разположен контейнер за разделно събиране на отпадъци, който преобразува отпадъците в малки частици, с помощта на които учениците след това трябва да създадат готов технологичен продукт.

Друг български град въведе още преди няколко години успешен модел за разделно събиране на отпадъците от врата на врата. През 2016 г. в дворовете на половината къщи и еднофамилни сгради в Свиленград са поставени жълти контейнери за разделно изхвърляне на хартиени и пластмасови отпадъци. Това става, след като общината решава да подпише договор с "Екопак", която се съгласява да покрива разходите по осигуряване и извозване на контейнерите. Целта е до 2021 г. проектът да обхване 100% от къщите в общината.

След като успява да докаже, че може да действа ефективно в екологична посока, градът е поканен да стане част от Европейската мрежа за нулеви отпадъци - организация, която обхваща водещи в областта на управлението на отпадъците общини, постигнали битов отпадък под 100 кг на човек за година. В момента Свиленград разработва и проект за изграждане на инсталация за производство на компост и планира в бъдеще да поставя съдове за биоразградими отпадъци.

 

Умното бъдеще на градовете

Парите ще се концентрират в местата, които се управляват интелигентно, с помощта на технологиите

От Десислава Лещарска
12 април 2019

Градовете, а не държавите ще са важни за качеството на живота през идващите години
София сега изглежда затънала в калта на некачествени ремонти, но тя и други български градове могат бързо да станат "умни"

Ок, ясно е - София в момента е тъп град. Да говориш за "умни градове" там, където три централни улици се ремонтират близо година, и то с резултат, който граничи с епичен провал, е много трудно. Ако за малко обаче вдигнем поглед от кривите плочки и "перките" по ул. "Граф Игнатиев", има шанс да видим, че има живот и отвъд тях. Настоящето е затънало в калта на ремонти и съмнителни конкурси, но истината е, че София и други български градове имат шанс да влязат в бъдещето с 200. Ако не го направят, сегашните проблеми ще изглеждат като нежна мелодия, сравнени с хаоса на неуправляемата промяна.

В интелигентните градове на бъдещето хората ще се придвижват удобно, без да притежават собствен автомобил; ще си набавят електричество от виртуални електроцентрали; ефективността на водопреносната мрежа ще се повиши чувствително благодарение на новите технологии; трафикът, уличното осветление, сметосъбирането и сепарирането ще се контролират от изкуствен интелект. Умното управление в комбинация с новите технологии ще създаде нови условия за бизнеса, ще изчисти въздуха и ще даде нови и по-сериозни възможности на живеещите в тези градове. Обратното - в градовете, които не направят прехода към "умни", проблемите от неконтролируемото им разрастване ще създадат още по-сериозни драми от сега.

Нуждата от промяна вече се разбира. Бизнесът и гражданският сектор - като по-малки и гъвкави структури, са тръгнали по пътя на трансформацията, задвижвана от технологиите и колаборацията между различни партньори. Примери в тази посока са платформата за чистотата на въздуха airbg, порталът за сигнали за нередности civi, споделените електрически автомобили Spark, приложението за електронни билети Moovit и др. Софийската администрация чувствително изостава от този процес, но ако концентрира усилията си в правилната посока, има шанс да успее: градът не е голям, съответно нови решения могат да се приложат много по-бързо и гъвкаво; институциите ни имат по-голям шанс да се променят, тъй като нямат установени вековни традиции в сравнение с тези на държавите от Западна Европа, и др.

От умен към интелигентен град

Терминът умни градове стана популярен през последните години най-вече заради развитието на технологиите, но всъщност зад него стои нещо по-голямо. Ускорената урбанизация заедно с демографските промени, климатичните изменения и технологичния пробив са част от т.нар. мегатенденции, които преподреждат света, в който живеем.

През 2050 г. над 60% от населението на света ще живее в градове и масовото преселение на хората всъщност е трендът, който ще окаже най-голямо влияние върху начина на живот. Градовете постепенно стават по-важни от държавите, защото са по-близо до хората и са пряко отговорни за ежедневието им. Скоростта на промяната обаче е голяма, както и мащабът ѝ. Ако този преход не се управлява добре, може да доведе до пълен блокаж и катастрофално спадане на качеството на живот. Ако се случи по умен начин обаче, създава огромни възможности градовете да станат радикално по-добри места от сега. Комбинацията от нови технологии и умно управление може да реши сериозни в момента проблеми на околната среда, икономиката, транспорта и инфраструктурата.

Бизнесът отдавна разбира мащаба на предстоящата промяна. Индустрията на умните градове се очаква да бъде пазар за около 400 милиарда долара през 2020 г. според доклад на McKinsey. Според същата прогноза през 2025 г. 60% от световният БВП ще бъде концентриран в 600 града. Иначе казано, парите ще отидат там, където управляват добре трансформацията към умни градове.

Преходът обаче не е свързан само с пари и технологии. От ключово значение е и интелигентното управление. То изисква преосмисляне на логиката зад институциите, които не са се променили много от XVIII век насам. Тромави и инертни, те често се оказват най-голямата пречка пред иновациите. А технологиите, ако са самоцел, са безсмислени. Умното управление е една крачка отвъд тях и поставя хората в центъра. Много по-смислено за един град може да се окаже намаляването на цената на обществения транспорт например, отколкото наливането на средства в някакво тех решение с неясен резултат. Другата основа, върху която трябва да стъпи градът на бъдещето, е колаборацията - включването на нетрадиционни партньори като бизнеса, научната общност и гражданския сектор в процеса на планиране.

Преди две седмици от офиса на кмета Йорданка Фандъкова обявиха, че създават звено за иновации и че ще се възползват от опита на други европейски градове с реални резултати по пътя към интелигентно управление. В тази връзка София има шанс да направи "перфектния микс", като приложи опита на Талин (Естония) в електронното управление; на Асперн (Австрия) - в енергийната ефективност; на Тампере (Финландия) - в интегрирания подход, на Амстердам (Холандия) - в реформата на институциите.

Ключови фигури от градските администрации на тези градове бяха част от организирания от Капитал Smart Cities and Mobility Forum. Според тях новите технологии ще са в основата на нов тип и по-качествени услуги за гражданите, на инфраструктура и сгради от ново поколение.

Уроци от градовете

"Всички градове правят едно и също - фокусирали са се върху употребата на нови технологии, по-високия стандарт на живот, електромобилността Но това ли е най-важното? Сякаш под сянката на новите големи и умни сгради се спотайват някои все още неразрешени "стари проблеми", за които никой не иска да говори, като прекалено консервативната градска администрация или неспособността на управата да привлече бизнеса, защото не се движи със същите темпове", казва мениджърът на Агенцията за градски иновации във Виена Доминик Вайс. Докато говорим за това, което виждаме на повърхността, без да укрепим основите, няма да ни се получи, смята той. Можем да сравним Виена със София по мащаб и население, но темповете на урбанизация на виенската столица са много по-бързи, което означава и повече проблеми за решаване. "Администрацията не може да работи за интересите на всички граждани. Става въпрос за развитието на технологии като блокчейн или умни сгради, прехвърлящи си информация - неща, от които не всеки административен служител разбира. Единственото решение в този случай е съвместната работа на общината със стартиращи и малки компании и голяма индустрия, казва Вайс.

"В същото време умният град невинаги е иновативен, луксозен и модерен. Понякога смарт решението е прекалено просто. Например, за да мотивираме гражданите да използват градския транспорт, намалихме цената на годишния абонамент (нещо, което и София направи, но в съчетание с рязко поскъпване на билета за еднократно пътуване - бел. ред.). След това 40% от тях започнаха да се придвижват с него. Да, не е особено приятно за бизнеса в началото, но в дългосрочен план определено си струва", обобщава той.

"Технологиите са нищо, ако хората не са готови да ги използват", казва от своя страна Тоoмас Сеп, главен секретар на градския офис в естонската столица Талин. И добавя: "Нашите хора са готови. Когато започнахме с изграждането на електронното управление през 2000 г., направихме курсове за хора над 60 години; 25% от тях станаха ползватели на интернет." Естония може да говори много за е-управление. Страната е световен лидер в областта: е-услугите на централната администрация са над 2000, а на столицата Талин - 600. Всеки естонски гражданин има електронна лична карта, безплатен електронен подпис, е-медицинско досие и др. В основата на успеха им, казва Сеп, стоят решимостта на администрацията да доведе процеса докрай и отворените данни: още през 2001 г. Естония отваря достъпа до данните на цялата публична администрация.

Друг европейски град - Тампере във Финландия, е пример за това как една градска администрация може да се поучи от грешките на големи и тромави корпоративни структури - в случая някогашният лидер в производството на мобилни телефони Nokia. "В нея работиха хиляди хора, които не са си представяли, че успехът ѝ ще е само до време. Жителите на Финландия бяха свързали съдбата си с тази на компанията. И в миг всичко свърши. Но Nokiа се провали само защото спря да се развива. Просто изостана - не успя да се справи с трансформацията към смартфони", казва Сепо Хатая, директор на програмата за умно развитие в Тампере. Градът си взима поука. Както Nokia се отърсва от неуспеха си и в момента залага на 5G мрежата, така и центърът на провинцията Пирканмаа започва да изгражда "умно" бъдеще и привлича за партньори гражданския, обществения и частния сектор. Самият Сепо Хатая всъщност работи за интелигентно образование в рамките на програмата, чиято цел е да се реализират съвместни проекти между студенти, научни институти и компании.

Уроци от бизнеса

Как бизнесът си представя успешните градове на бъдещето - оказва се, че представата им е по-различна от тази в sci-fi филмите с летящи коли и небостъргачи с градини по покривите. "Представям си бъдещето с много отворени данни и интеграция на тези данни", казва Бьорн Утгард, директор в най-големия производител на зарядни станции за електрически автомобили EVBox. "Няма едно конкретно решение, което да те направи умен град. Целта на администрацията е да планира така, че да премахва пречките пред иновациите. Общините могат и трябва да определят правилата. Но трябва да го правят по отворен към другите ключови играчи начин. Моят съвет е: не се отказвайте, защото ситуацията или проблемът изглеждат много сложни - направете ученето и адаптацията част от процеса: направете няколко стъпки, вижте какво ще стане и ако трябва, спрете и променете нещо", казва мениджърът.

"Смятам, че след 10 години промяната ще е мащабна - няма да обхваща само големите мегаградове, за какъвто смятам и София, но и по-малките. Въпреки това употребата на изкуствен интелект и машинно обучение е по-вероятно да стане истински достъпна за гражданите към 2050 г.", казва Стефан Рени, директор в лизинговия гигант ALD Group. Според него и Източна, и Западна Европа се сблъскват със сходни проблеми и взимат сходни решения в посока на интелигентно управление. А сред ключовите предизвикателства пред решаването на тези проблеми и преходът към интелигентно управление са и правилните източници за финансиране.

Един от парадоксите в България е, че шансовете градовете тук да се превърнат в "умни" се виждат по-добре отвън. Виенската община например има представителство от няколко души в София, които имат за задача и внимателно да следят какви иновативни решения се измислят тук. Идеята е, че държавите без особено тежка административна традиция лесно могат да прилагат по-нестандартни ходове да се справят с проблемите си и представителите на австрийската столица могат да ги приложат в по-горното течение на Дунав. До момента, както всеки може да досети, виенският екип в София няма много работа. Но присъствието им тук е едно от доказателствата за потенциала на София и другите по-големи български градове. Накратко - нужда от промяна има, възможности също. Остава само да се направи.


Какви мерки взимат няколко европейски града в борбата с мръсния въздух

Кметовете на Солун, Тирана, Кьолн, Париж и Порто дадоха примери на София

От Анина Сантова
14 април 2019

Изкуствени гори и езера, електрически таксита, дистанционно отопление и обществен транспорт от автобуси на природен газ или електробуси. Това са само част от мерките, които европейските градове предприемат против замърсяването на въздуха, стана ясно по време на международната конференция Sofair, която кметът на София Йорданка Фандъкова организира в петък.

Гост-лектори бяха кметовете на Солун, холандския Схидам, Порто, Тирана, Кьолн и Париж. Те обмениха своя опит и се обединиха около желанието за съвместна работа. Беше обсъдена и възможността за изграждане на електромобилна инфраструктура, която да свързва София и Солун, която според кмета на гръцкия град Янис Бутарис не е невъзможна, но изисква средства. От друга страна, според него е добра идея двата града да се свързват с влак, тъй като "електрифицираната връзка е чудесна възможност".

Фандъкова разказа за предизвикателствата, пред които е изправена София, и обясни, че градът се стреми към декарбонизация на градския транспорт. "Най-сериозен напредък имаме в развитието на обществения транспорт - удължаваме метрото, подменяме 90% от старите автобуси с такива на природен газ и електрически. Осигурили сме и 60 млн. лв. за подкрепа на тези, които се отопляват на битово гориво. Тези средства ще послужат за подмяна на системата за отопление на ⅓ от домакинствата", каза тя.

Подобни мерки взимат и кметовете на другите европейски градове. Понеже градската среда и обстоятелствата са различни за всеки град, опитът им е в различни сфери, но борбата с мръсния въздух е приоритетна за здравето на гражданите. Ето и няколко урока за по-чист въздух, които дадоха те на конференцията:

Зелената Тирана

Общината в Тирана е изградила зелени площи, на които с подкрепата на гражданите са засадени общо 2 млн. дървета. Изкуствена гора очертава границите на Grand Park Tirana, където има и изкуствено езеро. В самия парк се намират много от градските забележителности, което го прави атрактивен за посетителите на столицата. Кметът Анди Сефери се стреми към развитие и в транспортния сектор. Той работи за замяната на автомобилите в 5 таксиметрови фирми с електрически. Градът си служи с интелигентни сензори за измерване на количеството въглеродни емисии и вече се доближава до средното ниво на европейските градове по измерени количества. Албанската столица напредва и в технологичен план - на мястото на "Пирамидата" - мавзолей на комунистическия лидер Енвер Ходжа, ще бъде изграден технологичен център за младите граждани, които ще участват в бъдещата дигитализация на града.

Кьолн мотивира гражданите

Основният проблем на германския град Кьолн са голямото количество отделяни азотни оксиди. Затова и заместник-кметът д-р Харалд Рау си поставя за цел да стимулира дистанционното отопление през студения сезон, за да ограничи употребата на битово гориво. Преди всичко обаче той обръща внимание на социално-културния аспект и си поставя за цел да мотивира гражданите сами да се грижат за околната среда. "Намалихме цената на велосипедите за хората, които живеят в по-отдалечени от центъра райони, а на тези, които не ползват всеки ден автомобил, даваме един ден, в който ползването на градски транспорт е безплатно", казва Рау. Според него хората трябва да бъдат убеждавани, че "това е за добро".

Порто: Градовете трябва да дават пример

"Публичният сектор и общината използват електромобили или хибридни коли, защото трябва да са за пример на гражданите", обяснява Филипе Араухо, заместник-кметът на Порто. Според него инвестициите в транспорта са най-важни, както и дигитализацията в сектора. Общината ще въведе електронна система за закупуване на билет, която в края на месеца ще изчислява сумата от всички пътувания и цената ще е по-ниска за тези, които я използват. Според Араухо трябва да се промени моделът на кръговата икономика и да се работи с частния сектор върху ограничаването на трафика.

Париж и винетките crit’air

Общинският съветник в общината в Париж Орели Солан е на мнение, че градът се нуждае от още много промени и оптимизации, за да се справи с мръсния въздух. Засега обаче много добри резултати дава въведената зона с намалени въглеродни емисии. В нея се влиза чрез винетките critáir. Те не позволяват достъп на автомобили с дизелов двигател в пиковите часове и през уикенда. За да се постигне по-голяма ефективност обаче, трябва да се увеличи броят на тези зони, а за това е нужно съдействие от страна на още 80 кметове, обяснява тя.