На 20 май Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) организира информационно събитие, посветено на бъдещето на европейските програми за териториално сътрудничество, с акцент върху програмите URBACT и Interreg. В срещата участваха представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които представиха актуална информация за подготвяната Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период по отношение на програмите за териториално сътрудничество.
Събитието бе открито от Яна Дочева, ръководител на екип „Стратегическо развитие на общините“ в НСОРБ. Тя благодари на участниците и представителите на МРРБ за активното включване в дискусията и подчерта значението на експертния опит на общините.
„Добрите решения идват именно от хората, които работят на място и ежедневно се сблъскват с трудностите. Целта ни е чрез диалог да намерим решения и възможности за развитие както по програма URBACT, така и по другите инструменти за териториално сътрудничество“, заяви Яна Дочева. И отбеляза, че МРРБ организира регионални консултации, свързани с новия програмен период и инструментите за териториално сътрудничество, включително че предстои такава в Хасково. По думите ѝ е важно наред с добрите примери да бъдат обсъдени и трудностите, с които общините се сблъскват при изпълнението на проектите.
Десислава Георгиева, директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, подчерта ползата от дългогодишното партньорство между министерството и НСОРБ.
„Общините са наш надежден партньор в програмата Interreg – близо една трета от проектите са общински инициативи. По програмите за транснационално и междурегионално сътрудничество, каквато е URBACT, участват над 50 общини, а инвестициите в подобни инициативи в България достигат близо 36 милиона евро“, посочи Десислава Георгиева. Тя отбеляза, че програмите за териториално сътрудничество не бива да се разглеждат единствено като източник на финансиране, а и като възможност за развитие на международни партньорства и обмен на добри практики.
„Вашата обратна връзка е изключително важна, за да знаем какви позиции да защитаваме в комитетите по програмиране и при разработването на насоките за кандидатстване“, допълни Георгиева.
Бъдещето на европейското финансиране и проектите по регламентите за периода 2028–2034 г.
Спас Христов, експерт в дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, даде начало на т.нар. „работилница“, в рамките на която бяха представени основните насоки и възможности за участие по програмите за териториално сътрудничество в следващия програмен период.
В изказването си той акцентира върху подготвяната Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз и новото поколение европейско законодателство, което ще определи бъдещето на кохезионната политика и европейското финансиране след 2027 г.
„Говорим за проект на нормативни актове, тъй като регламентите все още се разглеждат от европейските институции и формулировките не са окончателни“, подчерта Спас Христов. По думите му регламентът, свързан с кохезионната политика и програмите Interreg, продължава да се обсъжда в работните групи на Съвета на министрите на ЕС, като се очаква окончателна позиция да бъде формирана в средата на юни.
Той отбеляза, че дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ участва активно в процеса на изготвяне на становища по законодателните предложения, свързани както със секторните политики, така и със създаването на Единен фонд на ЕС.
Следващият дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода след 2027 г. ще възлиза на близо 2 трилиона евро, което представлява 1,26% от брутния национален доход на държавите членки. Основните приоритети в новия програмен период ще бъдат насочени към конкурентоспособността, зелената и цифровата трансформация.
Сред най-съществените промени е предвиденото създаване на Единен фонд, който ще се изпълнява чрез 27 национални и регионални плана за партньорство – по един за всяка държава членка, както и отделен план за програмите Interreg.
Спас Христов информира още, че в последната редакция на проекта на регламент за кохезионната политика изрично са включени четирите междурегионални програми, сред които и URBACT. За програмите Interreg в новия програмен период е предвиден бюджет от около 10,3 млрд. евро, като 750 млн. евро са насочени към направлението „Междурегионално сътрудничество“. Максималният размер на европейското съфинансиране се запазва до 80%, а програмите ще обхващат както държавите членки на ЕС, така и страни партньори.
Основните цели на Interreg са подобряване управлението на сътрудничеството, изграждане на по-безопасна и сигурна Европа и подкрепа за устойчивото развитие на региони, граничещи с Русия, Беларус и Украйна.
В новите регламенти са заложени и приоритети с пряко значение за местните власти, сред които развитието на достъпни социални жилища, устойчив туризъм, опазване на културното наследство, както и повишаване ефективността на публичната администрация и укрепване на институционалния капацитет. Запазват се и други цели като изграждане на транспортна инфраструктура и свързаност, устойчиво и ефективно управление на отпадни води, управление на отпадъците и стратегиите за интегрирано градско развитие.
Милен Обретенов, началник отдел „Програми Interreg“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представи вижданията на институцията относно новите програми за териториално сътрудничество.
„За нас това ще бъде четвърто поколение програми, в които участваме. Решихме да предприемем нов подход при подготовката на програмите за териториално сътрудничество в областта на трансграничното сътрудничество“, посочи Милен Обретенов.
Така вместо приоритетите да се определят единствено на национално ниво, в центъра на процеса да са поставени хората, които живеят в граничните региони. „От началото на 2026 г. бяха проведени регионални консултации в почти всички гранични области с участието на граждани, представители на общините и други заинтересовани страни. Те показаха, че регионите са готови да развиват по-широки партньорства и да реализират по-фокусирани и значими инвестиции“, допълни още той.
Милен Обретенов отбеляза, че този подход е получил подкрепа и от останалите държави партньори. По време на консултациите са представени и резултатите от проучванията на ESPON, които очертават основните тенденции, предизвикателства и възможности пред граничните територии в Европа, включително българските гранични райони с Румъния и Гърция. „Голям интерес има към програмите, които обхващат Черноморския басейн и Дунавския регион“, посочи още Обретенов.
Специално внимание бе отделено и на промените в териториалното райониране на ниво NUTS 2, които ще влязат в сила от 1 януари 2027 г. Обособяването на четири района ще даде по-различен поглед към трансграничните територии, като същевременно се отчита и дисбалансът в населението в отделни зони.
Във втората част на събитието Цветомир Цанев, държавен експерт по програми Interreg в дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представи възможностите за участие на общините в мрежите за съвместно планиране по URBACT.
Той акцентира върху новата покана за мрежи за сътрудничество и планиране, която предоставя възможност на общините да обменят опит, да разработват съвместни решения и да планират устойчивото развитие на градските територии.
„Това е единствената отворена към момента възможност за подаване на проектни предложения от общините, тъй като голяма част от останалите програми вече са разпределили наличния ресурс или се намират в етап на изпълнение“, посочи Цветомир Цанев.
Мрежите са насочени към преминаване от стратегическо планиране към реални действия и дават възможност на партньорите съвместно да разработват и тестват решения за развитие на градските политики.
„Мрежата за съвместно планиране представлява партньорска група, в която участниците планират дейности с обща насоченост, а на местно ниво всеки партньор изпълнява пилотни проекти, чрез които разработените решения се тестват в реална среда“, обясни Цанев. И добави, че така се подпомага стратегическото планиране като партньорствата включват между 6 и 8 организации, а продължителността на проектите е 30 месеца. Общият бюджет на всяка мрежа достига 1 млн. евро, като около 50% от средствата са предназначени за изпълнение на пилотни дейности.
Европейското финансиране е в размер на 80% от бюджета, 15% са национално съфинансиране, а 5% – собствен принос на партньорите.
Сред основните теми по програмата са транспортът и свързаността, социалното включване и достъпните жилища, общественото здраве и качеството на живот, икономическото развитие и иновациите, работните места и уменията, енергийната ефективност и доброто управление с участие на гражданите.
„Темите по програмата остават широкообхватни, стига проектите да бъдат в съответствие със стратегическите приоритети на Градски дневен ред на ЕС“, посочи той.
Беше отбелязано още, че в действащите мрежи за съвместно планиране вече участват шест български общини като Враца, София, Добрич, Варна, Разлог и Габрово. Освен общините, в проектите могат да участват регионални и национални власти, общински агенции, области и райони, както и неправителствени организации, представители на академичните среди и други заинтересовани страни.
ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ НА ОБЩИНИТЕ
Симеон Петков от Национално сдружение на общините в Република България представи пример за успешно реализирани инициативи по URBACT в България.
„Преди години реализирахме проект по URBACT, в рамките на който обсъждахме различни практики за развитие на индустриалните зони и градската среда. Дори без големи инвестиции постигнахме добри резултати, защото използвахме и адаптирахме чуждестранен опит“, посочи той. Като един от успешните примери Петков открои отварянето на паркa на Военна академия „Г. С. Раковски“ в София за обществено ползване.
„Това беше пространство, което дълго време беше недостъпно за гражданите. След постигнато съгласие с ръководството на академията паркът беше отворен и много бързо се превърна в активно посещавано място от столичани“, каза Симеон Петков.
По думите му подобни инициативи показват, че чрез партньорство и споделяне на добри практики могат да бъдат постигнати значими резултати с ограничени ресурси.
В рамките на срещата бяха представени и успешни примери от София, Варна, Враца, Габрово и Разлог.
Представител на Столична община подчерта и значението на електронния бюлетин на НСОРБ, който подпомага общините при намирането на международни партньори за подготовка на проектни предложения.
Събитието се организира в рамките на дейността на НСОРБ като контактна точка по програма URBACT и предостави ценна възможност за българските общини да се запознаят с предстоящите промени в европейските програми за териториално сътрудничество и да се подготвят за активно участие в новия програмен период.
