Развитие на общинските дружества и предприятия -
По материали от urbact.eu, theguardian.com, futureispublic.org, capital.bg
В своя априлски брой авторитетното списание Global Water Intelligence, рупор на международните концерни във ВиК индустрията, бие тревога, че частният сектор губи битката. От 2010 г. досега само във Франция има 210 случая на връщане в общински ръце на водни дружества (или да използваме чуждицата – осъществява се ре-мунипализация). В същата година столицата Париж е приключила с пълноправното поемане на ВиК оператора от частния концесионер. В първата година на общинското управление са реализирани 50 млн. евро икономии, цената на услугите е намалена с 8%, като печалбите са преразпределени за инвестиции, а не за частните акционери. Пристъпва се към програма за разширяване на безплатния обществен достъп до ВиК услуги. Вече общинското дружество – Парижка вода – дори инсталира безплатни чешми с минерална вода. Наглед комична, но типична френска социална придобивка. Допитванията показват, обаче, висока обществена подкрепа, добър ефект върху околната среда („спестени“ десетки хиляди пластмасови шишета) и принос към местния туризъм и благоустройство. Решението илюстрира важен извод – когато инфраструктурата се оперира от общински, вместо от частни дружества, всички може да имат достъп до приятни придобивки.
Процесът на връщане в общински ръце (ре-мунипализацията) не се поддава на популярни лозунги. Той дори не се отразява твърде положително от местните медии – собственото управление на местната инфраструктура и услуги не се счита за „секси“ или свише санкционирана политика. Но, този процес набира скорост в глобален мащаб. В своя последен доклад, озаглавен „Бъдещето е общинско“, авторитетния холандски институт The Transnational Institute (TNI) идентифицира над 1 500 случая или процеси на връщане в общински ръце през последните 10 години, засегнали над 2 400 общини и градове в 58 държави.
Местните услуги, върнати в прерогативите на общините, са твърде разнообразни. От социални жилища и контрол на наемите в Берлин, до социални грижи в Малайзия, от управление на отпадъци в Канада, до обществената хигиена и чистота в Сеул, Южна Корея. Чили се радва на твърде занижени цени на лекарствата след създаване на 400 обществени аптеки и дрогерии, в САЩ 141 общински телекомуникационни компании предлагат интернет достъп до отдалечени места, в които частният сектор не желае да стъпи (няма печалба). Българската община Добрич пък отчита 47% икономия в използването на електричество за целите на уличното осветление след като последното е върнато за управление на общината през 2018 г. и местната власт е реализирала успешен проект за инсталиране на LED лампи.
Процесът се нарича „глокал“ – глобален обхват, локален ефект
Ползите от ре-мунипализацията са двояки – първо, справедлива корекция на грешките, предизвикани от десетилетия на сляпа приватизация, гонене на печалби и комерсиално генериране на отпадък, и второ, изграждане на нови понятия за общественото благо.
Приватизацията и наемането на външни изпълнители през последните 30-40 години достигнаха своя предел и вече водят до същински провали. Това твърди английската неправителствена организация „Ние, гражданите, сме истинските собственици“. Според тях продължаващото възлагане и изнасяне на управлението на местните обществени услуги означава по-високи сметки, по-лошо качество, по-малко обществено контрол и демократична отчетност.
Въпросът е и морален, освен икономически. От една страна, има естествени монополи, като управлението на водите, които не се подават на урегулиране от невидимите пазарни сили. От друга - в условия на пандемия, най-важно е да поставиш хората пред печалбата. И гражданите се оказва, че са на същото мнение.
Общественото/общинско управление се явява жизнена алтернатива. То може да предложи по-добра заетост за местните хора, да предпостави устойчивостта пред дивидентите. Да обърне тенденцията предадените в частно владение социални услуги, читалищни дейности и сметосъбиране да се орязват винаги до „санитарния“ минимум.
При все, че ре-мунипализацията е местно движение, тя е и глобален феномен. Този феномен се разраства благодарение на работата в мрежа и обмяната на идеи и добри практики от прогресивни местни власти от целия свят. Тази обмяна е в основата на редица европейски програми и в програмата на неправителствената организация „Безстрашни градове“. За критиците „безстрашните“ градове и техните управници водят реваншистка политика, за да обърне колата на ортодоксалната догма на приватизацията, налагана от МВФ, Световната банка, СТО и централните власти на водещите световни сили.
Още през 2008 г., обаче, финансовата криза разклати вярата, че частният сектор е панацея при преодоляване на проблемите в градското и местно развитие. В много от водещите индустриални държави възникнаха движения за „окупиране“ или връщане на публичните пространства и блага. Кметове, излъчени от тези движения, спечелиха изборите в редица световни градове и в момента налагат своя различен дневен ред.
По думите на г-жа Ада Колау, кмет на Барселона – „Понякога, най-умелият начин да коригираш приватизацията, е да извършиш връщане към общинското начало, съвсем отначало. Така можеш да създадеш ново общинско дружество, така че да предизвикаш съществуващия картел.“ Кметът на Барселона води борба с енергийните монополи дълги години. Но, през юни 2019 г. отбелязва сериозен успех като основава общинското дружество „Барселонска енергия“ – компания, целяща 100% енергия от възобновими местни източници, местна автономия в енергийната политика и екологична устойчивост. Дружеството понастоящем доставя ел. енергия на всички общински сгради и съоръжения, както и на 30 000 частни домове. Това е най-голямата общинска енергийна компания в Испания. В момента „Барселонска енергия“ инсталира фотоволтаични системи на всички общински сгради, след което ще поеме и частните домове.
„Най-добрият начин да защитиш обществения интерес и местните услуги, е да поставиш конкретни въпроси и искания“ – твърди кметът на Барселона – „Ако се бориш срещу властващите постулати, възприети от сложни системи като ЕС и НАТО, промяната идва отдолу-нагоре. Питаш дали с настоящите политики може да осигуриш достатъчно зелени площи, работещ градски транспорт, по-малко автомобили в града, и реално включване на обикновените хора в Зелената сделка чрез пасивни жилища!?“
Отговорите следва да се конкретни и осезаемо да рефлектират ежедневието на обикновените хора.
Ето защо националните и европейски политики следва да се „принизят“ до местните хора и общности. Политиките, в т.ч. ре-мунипализацията, не може да са мъгляв преход от частни към общински дружества, от преназначаване на техните бордове и процедурни „подобрения“ на фирмената кореспонденция в писмен вид. Напротив, винаги трябва да се търси по-активно и същностно включване на местните общности в управленския процес, да се катализира тяхната енергия и желания за промяна към по-добро.
Мястото на човека в "Зеления план"
Редица коментатори посочват нуждата от промяна на критериите, по които се разпределят парите в Плановете за възстановяване и устойчивост.
В областта на околната среда не просто следва да се цели повече възобновяеми източници, а да се увеличи използването на ВЕИ-мощности от частни лица. Това ще има ефект за хората, които не са относително добре материално. Защото това ще намали разходите на тези хора за електроенергия, ще доведе до обновяване на къщите им. Освен това тези хора ще станат политически независими.
Това у нас изисква:
- Опростяване на процедурите за издаване на разрешително за строеж и присъединяване към електроенергийната мрежа, така че да се оптимизира срокът им без да се поставя под риск качеството и безопасността на изпълнението на проекта.
- Премахване на изискването за присъединяване на обекта, в който се изгражда централата, да бъде присъединен като потребител, т.е. клиентът да има сключен договор за доставка на електроенергия.
- Подобряване на процеса на ценообразуване на мрежовите услуги, така че компаниите да разполагат с достатъчно средства за безпроблемно и бързо присъединяване на малки ВЕИ инсталации.
В моменти на политическа несигурност и недоверие, общността и близостта на местно ниво са от ключово значение. Така поне твърдят активните местни власти. А, в Париж вече пият по една студена (минерална) вода по този случай.
