Отваряме пак след 16 века

Когато през 1982 г. кипи строителството на централния пловдивски булевард "Княгиня Мария Луиза", са открити археологически останки под трасето. В Пловдив това е обичайно - градът е един от най-старите в Европа и под всяка сграда има завещано късче от миналото. Точно тези останки обаче се оказват огромни по мащаб и значение и 39 години по-късно на мястото се издига голяма защитна сграда, под чийто покрив се съхранява мозайка на над 16 века. Тук се е намирала Епископската базилика на Филипопол, която вероятно е най-големият раннохристиянски храм в България. Със своите над 2000 кв.м мозайка паметникът е пленителен визуално, но той има и друго значение. В основата му е може би най-успешният пример за голямо публично-частно партньорство, в случая - между фондация "Америка за България", община Пловдив и Министерството на културата, както и десетки други организации и експерти.

Общата инвестиция на фондацията и общината е над 20 млн. лв. Обектът попада в индикативния списък на ЮНЕСКО и ще се бори бъде международно признат. Освен това базиликата няма да остане статична. В неделя, 18 април, този културен център на два етажа ще бъде открит официално за посетители, но работата по нея продължават - на място ще работят специалисти, които ще поддържат обекта, но и ще го изследват, за да научат още за историята му.

Работата по проучването и поддържането на над 2000 кв.м мозайка продължава дори и след откриването

Фотограф: Георги Кожухаров

Базилика насред улици и булеварди

Останките на базиликата са открити при строеж на пробива през 80-те, като още тогава се взима решение да се промени трасето на булеварда и той да я заобиколи. Първият проучвател на обекта е Елена Кесякова, тя е човекът, открил останките от Епископската базилика и започнал проучването им. След това години наред на мястото има поляна, под чиято повърхност са скрити вековните мозайки. До началото на идеята за музей на Голямата базилика се стига след успешната работа по Малката базилика, която се намира наблизо. "Малката базилика беше един изоставен обект от 90-те години, останал без охрана и надзор, ходеха иманяри, деца. Беше в тежко състояние... Когато инициирахме проекта, имаше съмнения дали изобщо ще се справим, дали ще съберем всички мозайки, дали ще може да се построи защитната сграда. В крайна сметка всичко завърши много добре и обектът започна да функционира", казва доц. Елена Кантарева-Дечева. След първия опит екипът и фондация "Америка за България" са добили смелост да се заемат и с Голямата базилика. Доц. Кантарева е ръководител на реставрацията на мозайките от 2015 г., а сега и зам.-директор на общинския музей "Старинен Пловдив". Тя разказва, че когато реставраторите стъпват на обекта през 2015 г., се сблъскват с тежкото състояние на мозайките. "Това беше едно затревено пространство, никой не можеше да си представи, че там има мозайки. Когато бутнехме тревата обаче, ги виждахме", разказва тя. Екипът стабилизира мозайката, за да може да бъде почистена и отделена от терена. Проектът на няколко пъти се забавя по различни причини, но може би една от най-важните стъпки е моментът, при който през 2016 г. се взима "историческо" решение, както го нарича доц. Кантарева. Част от базиликата попада под съседната улица и за да може обектът да бъде разкрит в целия си образ, пътният ръкав трябва да се премахне. "Пловдив има рефлекс към археологията", казва Стефан Стоянов, зам.-кмет на община Пловдив. Доказателство за това е именно смелото решение на местната власт да премахне улицата, за да може базиликата да бъде изучена в своята цялост.

"Историческата стойност на мястото е важна. На това място е имало храм на императорския култ от около I век", отбелязва Ленко Ленков, програмен директор във фондация "Америка за България". След това върху градежите на предишните сгради се появява раннохристиянската базилика, като тя е техен "топографски наследник", както я нарича д-р Станислав Станев от Института за изследване на изкуствата към БАН.

В нея са открити два слоя мозайка - единият от края на IV век, а другият - от около началото на VI век. На входа на културния център посетителите са посрещнати от големия образ на впечатляващ паун, а из целия паметник има над 100 образи на птици. Те са синекдоха за рая и могат да бъдат забелязани в най-святата част на базиликата - презвитериума.

Всъщност изследванията на учените показва, че това е конкретно Епископска базилика. "Почти в средата на долния мозаечен под в южния кораб е поместен дарителски надпис, от който е оцеляла едва една трета. Николай Шаранков, който е нашият епиграф, чете запазеното от надписа така: "[еди-кой си] направи мозайката по времето на епископ []киан". Името на епископа, по време на когото мозайката е положена и от чието име са останали последните четири букви, той допълва като [Мар]киан или [Лу]киан и отнася изписването към втората половина или края на IV век", разказва д-р Станев. Сега върху останките от базиликата е построена защитна сграда, която има функцията да пази мозайката и да даде възможност проучването на базиликата да продължи. Сградата е на два етажа, като единият слой на мозайката е преместен на горния, за да може да се разгледа в подробности. Културният център дава възможност да разбереш какво е имало векове назад - има модели на сградата, както и 3D очила, с които да се огледа пространството отвътре с виртуална визуализация. Има и подготвени уъркшопове за посетители, както и детска интерактивна зона.

Базиликата ще бъде открита за посетители, но реално нейното изследване продължава. Предвижда се на щат да има археолози и реставратори, както и персонал по туристическата дейност. Министерството на културата участва, като отпуска и финансира 20 щатни бройки.

Общата инвестиция е над 20 млн. лв., като 13.4 млн. лв. е финансирането на фондация "Америка за България", а останалите около 7 млн. лв. са от община Пловдив

Фотограф: Георги Кожухаров

Сговорна дружина...

Освен ценен като история проектът за базиликата е важен и като пример за публично-частно партньорство. В него като начало си сътрудничат община Пловдив, фондация "Америка за България" и държавата в лицето на Министерството на културата. Изпълнителният директор на "Америка за България" Десислава Тальокова разказва, че партньорството има много по-широки измерения. В него е привлечен и частният сектор, който допринася с допълнителни дарения, като например компанията EVN дарява над 120 хил. лв. за изграждане на детска площадка, оборудва станция за електромобили и купува очила за добавена реалност. "Идеал Стандарт" пък осигуряват санитарното оборудване. Към процеса са привлечени голям брой хора от научните среди от различни специалности (историци, епиграфи, реставратори и др.), както и стотици доброволци, участвали в почистването и изнасянето на тонове пясък и пръст от защитното покритие на мозайката. Самите доставчици и изпълнителите на различни елементи от обекта са около 50, като почти всички са български фирми, уточнява Десислава Тальокова. Въвличането на толкова много страни в процеса, както и дългата кампания по популяризиране на обекта още преди да бъде открит - например изложби из различни държави в Европа, е сложно, но би могло да е доста по-ефективно от един стандартен европейски проект, направен по калъп, например.

Векове живот продължава

Единият ключов ефект на проекта за Епископската базилика се очаква да е образователният - тя може да се използва за практическа работа на място, тъй като из Европа няма много подобни места за специалисти, като Стоянов споменава дори, че има възможности за обмен по европейската програма "Еразъм". Икономическият потенциал на обекта обаче е от огромно значение, отбелязва Десислава Тальокова. "Логиката на този обект е да наложим една нова туристическа дестинация за страната. Това е обект от световното културно наследство от най-висок клас, като най-ценното са мозайките. Те дават много информация за историята и този период около IV - VI век, когато християнството е в експанзия", казва Стоянов. "Можем да се шегуваме, че Прага и Будапеща се поизчерпаха вече. Затова идва една вълна от любопитни хора на изток", допълва зам.-кметът. Заради пандемията вътрешният туризъм е водещ - българите пълнят хотелите, но базиликата ще бъде "рекламирана" и на тях. За маркетинг стратегия е рано, но в момента основна задача е да се популяризира на местния пазар и след това постепенно в чужбина, уточнява Стоянов.

Освен това Министерството на културата е одобрило Епископската базилика за кандидатура за списъка на ЮНЕСКО. Въпреки че община Пловдив поема управлението на проекта, фондацията ще съдейства в кандидатурата за обект на ЮНЕСКО. Предстои да се подготви кандидатурата й, като паметникът трябва да е функционирал поне година, да е социализиран и управляван успешно, за да може да се включи в официалния списък, разказва Ленко Ленков. Реално България не е вкарвала нов обект в Списъка на световното културно и природно наследство от 80-те години на XX век.

"Приключението на базиликата едва сега започва", обобщава Ленков.

Фотограф: Георги Кожухаров