В столичната 76-та детска градина се внедряват решения за качеството на въздуха и зелената енергия, които могат да се разраснат
от Анина Сантова
capital.bg
Да изключим печката чрез смартфона. Да следим качеството на въздуха в стаята. Да направим къщите си енерийно ефективни и разходите - по-малки. Тези неща - преди срещани в научната фантастика, сега са съвсем нормални и достъпни, благодарение на интернет. Случват се не само в домовете, но и в офисите.
Сега е ред и на детските градини.
Най-голямата детска градина в България се намира в софийския квартал "Младост". Това е 76-а детска градина "Сърничка", намираща се близо до Бизнес парка. Именно в нея от Столичната община решават да изпробват пилотни проекти, свързани със зелено бъдеще и "умни" сгради.
В една част от покрива ѝ се намира фотоволтаична инсталация, която генерира енергия от слънцето и се използва за покриване на собственото потребление, като например разхода за кухнята. Това работи в комбинация със система за мониторинг, която измерва производството на електроенергия от панелите в реално време, както и консумацията на всички електрически уреди в градината.
Вътре, в самите стаи, в които се събират групите, пък има поставени таблети с анимационно канарче, което предупреждава, когато трябва да се проветри или когато измери високо ниво на фини прахови частици.
Което се мери, се цени
Инициативата е на новосъздаденото звено по дигитализация към общината и може да бъде началото на една мащабна реформа, която да подобри качеството в детските градини в столицата. Това не би било особено трудно - решенията са простички и евтини, а в същото време позволяват оптимизации на база данни.
Общината се възползва от силния местен IT сектор и работи с местната екосистема, която предлага решения. Тези решения се изчистват до формат, в който биха били полезни за решаването на наболели проблеми, като може би най-различното е, че общината и бизнесът си говорят.
"Придържам се към твърдението, че можеш да управляваш само това, което можеш да измериш. Сега всички IT компании са тръгнали да си търсят подобни софтуери, защото там много се държи на качеството на живот. За първи път сякаш общината е наравно с бизнеса, а обикновено администрацията се адаптира най-накрая, защото сме консервативни. Докато сега идеята е да се работи на база емпиричен анализ, и то заедно с бизнеса", обяснява зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов.
Канарче за по-добър въздух
Фотограф: Цветелина Белутова
В стаите, в които се събират децата, таблетите показват качеството на въздуха. Те засичат, когато нивата на въглероден диоксид са високи, и анимационното канарче започва да писука, за да бъде проветрена стаята. Същото "предупреждение" се случва и когато температурата е прекалено висока.
"Много често решения се взимат на база това какво е популярно, а не какво ще свърши работа, докато, когато имаш данни, взимаш аргументирани решения", казва Генчо Керезов, зам.-кмет по дигитализацията на Столична община
Другите индикатори отчитат относителна влажност на въздуха, фини прахови частици и обобщено качество на въздуха, като в зависимост от тях канарчето мени настроението си. Идеята е да създава и навици у малчуганите, които също да припомнят кога има нужда да се проветри. Със същата идея наскоро беше разработен робот в Испания, който да засича нивото на въглероден диоксид в класните стаи.
Софтуерът, който контролира качеството на въздуха, е продукт на стартъпа Zek Engineering (Zekeng). "Още преди пандемията имахме разговори с общината и предлагахме различни идеи. От там обаче ни насочиха към по-големия проблем - въздуха на закрито, и започнахме да работим по това. Бяхме разработили първо продукт, който да измерва въглеродния диоксид в ресторантите и хората да ходят на места с по-малка концентрация на хора, а второто беше за детските градини, но не в този формат. Така, от разговор на разговор, се образува връзката", коментира Емил Кирилов, който е управител и съдружник на "Зек инженеринг" (повече за това как се случва комуникацията между общината и стартъп екосистемата виж в карето по-долу).
Когато се разбрало за идеята за канарчето, много родители са предлагали направо да се инсталират пречистватели на въздуха, но според Керезов това би решило проблема само с фините прахови частици и не би дало цялостна картина. Сега например първият извод на база на данните е, че температурата в новата част, която е санирана, е по-ниска с 2 градуса в сравнение с другата сграда, която е старо строителство.
Първата общинска сграда на слънце
До покрива на детската градина се стига през едно малко прозорче и с помощта на стълба. Впечатляващо е колко голяма и равна е покривната площ. В това зам.-кметът по дигитализацията вижда само възможности.
Докато сега соларни панели са разположени едва на ⅙ от покрива, той се надява да се използва и целият потенциал, за да може някой ден целият разход на градината да се покрива само от зелена енергия.
76 детска градина се намира в жк Младост и се състои от две сгради
Фотограф: Цветелина Белутова
В момента капацитетът позволява да произвежда по екологичен начин до 30% от необходимата електроенергия, с което ще спестява ежегодно до 15 хиляди киловатчаса. Така тези 30% са напълно достатъчни, за да се покрива разходът за опериране на кухнята, в която се готви храната за децата от двете сгради. Очакванията са инвестицията да се изплати за около 8 години, след което произведената енергия от детската градина ще бъде напълно безплатна.
После този модел може да се приложи и в другите детски градини и би могъл да освободи ресурс, който да се използва от ръководствата на детските градини за инвестиции в модерно образование или ремонти. Още по-амбициозната стъпка е да се прилага за всички обществени сгради, счита Керезов. Бизнесът вече прави същото със своите сгради, така че публичният сектор може само да го последва.
"Всички тези устройства и данни може да ги има в целия град, за да се взимат адекватни решения. Това е един зелен преход", коментира той. Умните решения в "Сърничка" са финансирани по програмата "Пясъчник за иновации" на СО и са на стойност 30 хил. лв. (повече за пясъчника виж в карето).
Оказва се, че това е и първата общинска сграда, която има фотоволтаици. "Общината е собственик на тези сгради. Тя обаче не използва покривите им, а би могла да пести така енергия и пари, вкл. пари, отиващи в електроснабдителните дружества, за преноса по електропровода. Всъщност така енергията се произвежда и консумира на място и се спестява. Освен това всеки спестен киловат реално спестява въглероден диоксид", коментира Ренета Борисова, която е управител на Energomonitor Bulgaria - фирмата, която е внедрила енергоефективния проект в детската градина.
Умно управление
Борисова обяснява, че соларният панел и системата за мониторинг са обединени в един общ проект, за да може да се вижда каква част от електроенергията се произвежда и каква се консумира. Измерването става в реално време, като всички данни се виждат под формата на графики на различни устройства - компютър, лаптоп, смартфон.
Ръководството на детската градина може да следи в реално време потреблението
Фотограф: Цветелина Белутова
Към системата са включени и всички електроуреди, за да се следи и тяхната консумация на електроенергия. Те може да се контролират и дистанционно - например с едно копче може да се изключи климатикт в някоя от стаите. Друго, което се измерва, е водата в двете сгради на детската градина.
Целта е в следващите шест месеца да се тества новата технология и да се обхване и зимният период, за да се анализират данните и да може да се прецени какви други мерки могат да бъдат приемани. Вероятно е да се привлече и европейско финансиране, за да може този модел да се разшири и в другите детски градини. "Наесен ще се оглеждаме и за европейски програми", казва Керезов.
