Тринадесетата национална среща на експертите по програми и проекти от общините
„Вие сте хората, които в началото на първия програмен период позволиха на общините да мечтаят, че могат да привлекат европейски пари, за да стане страната ни по-добро място за живеене и всяка община да промени своя облик. Продължавайте не само да съхранявате, но и да развивате този експертен капацитет. Радвам се, че разпознавате Сдружението и екипа му по програми и проекти като хората, които Ви подкрепят, и с които заедно пишете историята на европейското развитие в България. Ще докажем, че можем „да преборим“ и Плана за възстановяване и устойчивост и да инвестираме близо 6 млрд. лв. в нашите общини“, с тези думи изпълнителният директор на НСОРБ, Силвия Георгиева се обърна към участниците на пленарната сесия на Националната среща на експертите по програми и проекти от общините.
Тя припомни приоритетите на новия общински мандат, които ще определят действията на местните администрации в следващите четири години – широкомащабни и разнообразни европейски инвестиции; зелени и дигитални политики; активно участие на общините за приемането на България в Шенген, еврозоната и ОИСР.
Освен приключване на проектите от стария програмен период, подготовка и управление на новите, през 2024 година ще имате и още едно предизвикателство, свързано с националния Фонд за инвестиции с бюджет от 1 млрд. лв., каза Силвия Георгиева на общинските евроексперти.
Форумът бе открит от сесия, посветена на програмите за трансгранично и интеррегионално сътрудничество
Трансгранично и интеррегионално сътрудничество
Програмите за териториално сътрудничество
За напредъка по Програмите за трансгранично сътрудничество, първите приеми на проектни концепции по Териториалните им стратегии, информация предоставиха представителите на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ Десислава Тенчева и Татяна Иванова.
Първите покани по Програмите за сътрудничество с Турция, Сърбия и Северна Македония по Териториалните им стратегии, реализират на практика опита за излизане от традиционните рамки на проекти и търсене на мултисекторност и мултиаспектност. Голяма част от проектните концепции включват по-голям кръг партньори, инвестицията не се гледа само на територията на общината, а се търси надобщински ефект и насоченост към по-голям интегриран продукт.
Като слаби страни в депозираните по 3-те mрограми концепции представителите на МРРБ посочиха липсата на обвързаност с общински дългосрочни стратегически документи. Все още остава инерцията за фокусиране върху дейността, а не върху целта. Все още има изкуствено предлагане на дейности, с които да се отговори на изискванията на поканата. Догодина ще се отворят вторите покани по всички програми. Съветът на УО е да се търси надграждане и обвързване със сходни инициативи, допълняемост на различни нива и между сходни програми, повече смисъл, фокусиране върху резултатите и синергия.
Цветомир Цанев от дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ направи кратък обзор на актуалното състояние на програмите за териториално сътрудничество. На интернет-страницата на министерството е публикуван проект на Ръководство за първата покана по Програмата с Гърция, планирана за януари 2024 г. Фокусът ще бъде върху кръгова икономика, биоразнообразие, равен достъп до приобщаващи и качествени услуги, засилване ролята на културата и устойчивия туризъм/ Коментирайте Ръководството за кандидатстване по първата покана по Програмата с Гърция (namrb.org)
По програмата с Румъния се оценяват първите проекти. Очаква се да бъдат одобрени около 40 проектни предложения. Следващата покана ще бъде през първата половина на 2024 г. и ще е насочена към образованието и културата.
По Програма „Дунавски регион“ втората покана за набиране на проекти е обявена с кандидатстване до 29 март 2024 г. и с от бюджет 37 млн. евро- Набират се проекти по Програма „Дунавски регион“ 2021-2027 (namrb.org)
По Програма „Евро-Средиземноморски басейн“ с общ бюджет 294 млн. евро е предвидена покана за набиране на проекти в средата на лятото догодина.
По Програма „Черноморски басейн“ тече оценка на проектни предложения.
От новия програмен период първото ниво на контрол ще бъде в МРРБ като не трябва да се предвиждат разходи от бенефициентите за тази дейност. Направено бе важно уточнение, че няма да подлежат на верификация разходи, направени на база единни ставки.
УРБАКТ и Европейската градска инициатива
Старши експертът от екипа на НСОРБ Симеон Петков представи проектите на Троян, Бургас, София и Белене по Програма УРБАКТ, в която досега са участвали 30 общини.
Новата покана ще бъде отворена на 10 януари, а оценката на проектните предложения трябва да приключи до юни 2024 г. Изискването по нея е водещ партньор да бъде община, изпълнила проект за градски иновативни действия.
Веселина Димитрова представи участието на община Казанлък в проект “AR.C.H.ETHICS – Архитектура, гражданство, история и етика“, който обединява 9 различни по големина града в ЕС, с паметници на дисонантното наследство. Дисонантното наследство е свързано с исторически събития, част от сложно и противоречиво минало. На територията на община Казанлък като обект на дисонантното наследство се определя паметникът „Бузлуджа“.
Яна Дочева, началник отдел в НСОРБ, представи Европейска градска инициатива, която подпомага градските власти да тестват иновативни решения. ИНОЕЪР е първият български проект, финансиран от инициативата, който прилага експериментално решения за мобилност и зелено придвижване.
Бюджетът на инициативата за новия период е около 400 млн. евро. Изведено е изискване за основен участник градски орган и широко партньорство. Предстоящата покана ще има през май 2024 г.
Презентациите са достъпни на адрес:
