Заместник-кметът на Столична община Дончо Барбалов, който е и ръководител на успешно приключващия проект, подчерта, че значителна част от постигнатите резултатите се демонстрират за първи път в България, а някои са иновации на европейско ниво. Това прави проекта подходяща платформа за развитие на сътрудничества между общините и градовете и трансфер на опит, знания и информация. Заместник-кметът на столицата изтъкна активната подкрепа на гражданите и неправителствените организации през целия период на изпълнение на проекта, което даде възможност те самите да генерират идеи и да участват в процеса на вземане на решения.
София е първата община, разработила Бяла книга за въвеждане и ефективно действие на зони с ниски емисии за моторни превозни средства /в практиката на ЕК Белите книги са документ, който съдържа предложения за действия в конкретна област/ и вече е разработила нормативни актове на местно ниво за въвеждането на нискоемисионни зони за МПС. Първата подобна зона ще заработи през есента и ще бъде свързана с правила за автомобилния достъп, съобщи заместник-кметът. На европейско ниво това ще е тестови модел за подобен подход при прилагане на мерки за намаляване на вредните емисии в големите градове. Следващият етап за София ще бъде свързан и със зелена зона за битовото отопление.
В резултат на усилията на експерти от различни структури и администрацията на Столична община, академичната общност и неправителствения сектор в София вече се прилага нов механизъм за довеждащ транспорт в кварталите – по заявка. Новата транспортна услуга е окомплектована с динамична система за контрол на трафика, планиране на маршрутите, контрол на натоварванията и мобилно приложение за заявяване.
Столичният общински съвет на свой ред подкрепи практическото прилагане на резултатите от проекта, подчерта Барбалов, като изготви и прие изменения в съответните нормативни документи. Така на практика местният парламент също взе участие в работата по проекта, въвеждайки в правния мир разработената иновация. Една от най-ценните характеристики на приключващия проект InnoAir, освен експериментаторския подход, е и широкият хоризонт за други нововъведения в публичните превози в София.
Бъдещето е за смелите. Всеки, който не се опасява да взема смели решения днес, е победителят утре. Проектът InnoAir е именно такова смело решение, което открива хоризонт за развитие на различни устойчиви практики, подчерта в своето изказване при откриването на конференцията изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева. Тя поздрави екипа на проекта и Столична община за поетия риск да се ангажира с изцяло нова концепция за извършване на обществен транспорт и практическото тестване на избрания подход в реална среда. Проектът демонстрира и успешното имплантиране на съвременните технологии в динамиката на градския живот, подчерта Георгиева.
.jpg)
Живеем във времена на бързи и радикални промени, с нови възможности, но и възникващи рискове пред нас. Именно заради това е изключително важно да можем да тестваме иновативните си идеи. Публичните администрации често се въздържат, защото оперират с обществени средства и именно затова е важна подкрепата на ЕС чрез инициативата "Иновативни дейности за градско развитие", подчерта Георгиева. Предизвикателствата в социалната, икономическата, екологичната и технологичната сфера доведоха и до значителна промяна в начина, по който виждаме и мислим за мобилността и няма съмнение, че тя ще продължи да се променя и през следващите години, добави тя. Проектът Иноеър тества цялостен комплекс от иновативни решения. В неговата сърцевина от една страна са хората и процеса на съвместно създаване, от друга са технологиите и данните без които нито едно решение и модел няма да могат да бъдат осмислени и аргументирани, подчерта изпълнителният директор на НСОРБ – партньор в проекта.
Нашият принос ще бъде да разпространим този модел сред всички общини и да помислим как тази практика може да реши съдбата на малките населени места, които имат проблеми с обществения транспорт, на отдалечените от общинския център селища, на общините, в чийто състав влизат много градове и села, посочи Силвия Георгиева и обърна внимание, че този проект извежда на преден план задачата за цялостно преосмисляне на философията за подпомагане и субсидиране на обществения транспорт. Този проект показва, че в много отношения законодателството остава в миналото, докато технологиите отдавна са ни отвели в бъдещето. Публичните мениджъри са толкова затрупани със задачи, задължения и отговорности, че им остава твърде малко време да се огледат настрани и да забележат колко знание и открития, които могат да преобразят живота, вече съществуват, добави тя.
Проектът InnoAir предлага цялостен комплекс от мерки, които са взаимно обвързани и носят солиден заряд за развитие и разширяване на обхвата. Освен конкретната транспортна услуга по заявка и осигуряване на екологични превозни средства, проектът разработва изцяло нови за българската среда концепции за зелени коридори, нискоемисионни зони, автоматизирана система за намаляване на задръстванията и др.
„Проектът е изключително предизвикателство освен за партньорите, но и за екипа на Столична община, защото той включва създаване на иновация и нейната адаптация на терен“ – подчерта директорът на дирекция „Транспорт“ на СО Иван Николов. Той изтъкна важната роля на гражданите в процеса на аранжиране на новата транспортна услуга и планиране на всички съпътстващи елементи, за избора на подход в работата и за синхронизиране на управленските решения с конкретните потребности на хората.
Допълнително в рамките на проекта е разработена аналитична система, която помага на общината да развива своя градски транспорт и да го оптимизира. От влизането й в действие са направени над 300 оптимизации на обществения транспорт в София. Системата предоставя както исторически данни за всяка градска линия, така и информация за пътникопотока и натовареността на движението в реално време. „Вече имаме очи, без да бъдем непрестанно на терен“, подчерта Иван Николов и сподели, че тези технологични новости са направили изкуственият интелект техен „колега“ и дават възможност да се мисли както за развитие на цялата транспортна система, така и на транспортната политика на общината.
„Всяко решение, свързано с промяната на градовете, изисква и промяна на част от навиците на всеки от нас. Ако наистина искаме да променим средата, в която живеем, всеки трябва да даде своя принос“ – подчерта Димитър Петров, директор на дирекция ''Управление и анализ на трафика'', Столична община. Той представи в рамките на проведената конференция концепцията за въвеждане на нискоемисионни зони, която е в напреднал етап в София. Едно от важните постижения, които изпълнението и наблюдението на ефектите дава на специалистите, това е изводът, че осъществените мерки за подобряване на трафика на градския транспорт оказват пряко влияние върху премоделирането на предпочитанията на гражданите за придвижване. Колкото по-безпроблемно се развива общественият транспорт, толкова по-голяма част от жителите предпочитат възможностите и формите, които той предоставя. Това е бавна, но устойчива промяна на модели на поведение, които пряко влияят върху подобряването на параметрите на градската среда, в това число и на чистотата на атмосферния въздух.
Нискоемисионната зона в София ще бъде първата в България. Така математическите модели за нейното прилагане в България ще дадат ориентир какви решения могат да вземат градовете при въвеждане на подобен подход.
Севдалина Войнова, Програмен директор на Асоциация за развитие на София, подчерта, че „нито една местна власт не може да се справи сама с разработването и въвеждане на иновации, защото не може да поддържа необходимата армия от експерти. Партньорството с академичните среди е от ключово значение за разработване на иновативни решения, за тяхното валидиране, за мониторинга на пилотните схеми и за въвличането на гражданите“.
Концепцията за въвеждане на нискоемисионни зони в София е базирана на обстоен анализ, над който са работили специалисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националния институт по метеорология и хидрология. Научните екипи са разработили алгоритмите за изследването и наблюдение на ефекта и са изготвили цялостно прогнозно моделиране на всички допустими варианти за прилагането й. Ценно в над 11-те научни разработки, създадени в рамките на проекта, е че те са базирани на конкретни данни, получени от системите за интелигентно наблюдение, които е внедрила Столична община. Подходът при планирането на нискоемисионните зони е коренно противоположен на авторитарния принцип за въвеждане на забрани. Той е основан на създаването на повече алтернативи за гражданите и стимулира да бъдат предпочитани устойчивите и екологични решения.
„Човек трудно приема промените. Нашата задача е да предизвикаме интерес, за да могат хората да се запознаят с данните, да разберат смисъла на промените, да ги възприемат като своя цел и желание“, подчерта Димитър Петров.
Методи Аврамов, директор на дирекция „Стратегии, иновации и международни проекти“ в Центъра за градска мобилност при Столична община, представи подробно визията за развитие на зелените коридори. Това са участъците в транспортната схема на града, които позволяват придвижване с екологични превозни средства. Важно условие за тяхното въвеждане е наличието на достатъчно разклонена мрежа на обществения транспорт, което да дава възможност за преодоляване на големи разстояния и за интермодалност – включване на повече от едно, различни по вид транспортни средства. Той припомни, че общественият транспорт на Столицата обслужва 8 града и още 34 населени места. Доброто планиране и системното разширяване и адаптиране към новите модели на придвижване дава възможност общественият транспорт да запазва най-голям дял в пътуванията в София.
Планът за устойчива градска мобилност на София поставя пред всички общински структури амбициозната задача до 2035 г. 80% от придвижването в столица да се извършва с екологичен транспорт. Зелените коридори могат да бъдат използвани от всички жители и гости на града. По проекта е разработена и дигитална карта, в която всеки може да следи реалното движение на градския транспорт и да избере своя начин на придвижване, според конкретните потребности. Предвиден е и специален таб за алтернативен транспорт. Платформата ще интегрира и всички 6 приложения за споделена мобилност, които функционират в София и така ще дава глобална картина за всички видове транспорт, които могат да бъдат използвани. Това е първа стъпка към мобилността като услуга, която ще осигури възможност за индивидуално планиране на пътуването, за резервиране на място или превозно средство и за заплащане на услугата.
Радослав Ризов, Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Катедра Статистика и иконометрия на Стопанския факултет на СУ:
Изключително важно за всеки град е да работи по иновативни проекти, това е знак за амбициите на местната власт. С InnoAir София се нарежда сред най-амбициозните градове в Европа. Всеки приключен проект води към мечтата за нов. Екипът от Софийския университет, който работи по InnoAir вече работи над модел за въвеждане на автономно задвижвани автобуси, по примера на Женева.
Проф. д-р Станимир Кабаиванов, Декан на Факултета по икономически и социални науки, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Опитът на София за въвеждане на обществен електротранспорт по заявка среща добро разбиране и сериозен интерес и в община Пловдив. В хода на изследователската и аналитичната работа активно се включиха и студенти от ПУ. Младите хора могат да бъдат силно ангажирани, когато им се възложи да решават конкретни проблеми, свързани с реалния живот. Освен чисто академичните предизвикателства, вземането на решения въз основа на реални данни е ключът към устойчивостта на тези решения. В тях освен технология винаги има и човешки фактор.
Проф. д-р Димитър Атанасов, Национален институт за хидрология и метеорология
Важно е зоните за ниски емисии да бъдат съчетавани с други мерки и комплексният ефект може да бъде значителен. Ефектът от InnoAir се очаква да настъпи в значителен период след приключване на проекта и ефектите от създадените инициативи трябва да бъдат оценявани в бъдеще. Това е философията на стратегическото мислене. Опитът на НИМХ в прогнозиране на ефекта от въвеждането на нискоемисионни зони може да бъде успешно трансфериран и в други общини.
Светлана Ломева, Изпълнителен директор на Асоциация за развитие на София
По отношение на комуникацията може да използвате стандартни подходи, но ще привлечете много повече хора, ако подходите нестандартно, особено, когато се говори за иновация. На нас също трябва да ни бъде интересно докато работим по проекта. Ако ние емоционално влезем в това, което правим, ще докоснем сърцата на много хора.
Гражданите се превръщат в активна част от процеса, не само на изпълнение на проекта, но и на развитието на общината. Най-често използваните маршрути за здравословни форми на придвижване, за които дава информация разработеното приложение, влизат приоритетно в инвестиционната програма на Столична община.
Севдалина Войнова, Програмен директор, Асоциация за развитие на София
Достъпът до отворени данни е едно от най-сериозните предизвикателства за разработването на иновативни модели. Важно е да продължи обединението на усилията, за да могат повече хора да имат достъп до стандартизирани данни, които да бъдат анализирани и да стават основа за иновации.
Проектът оставя добро наследство след себе си – иновативна услуга с перспектива за разрастване, модел за нормативна база на местно ниво, модел за въвеждане на такса задръстване, мобилно приложение за възнаграждаване на активното придвижване, възможност за моделиране на придвижването в градски условия, много партньорства с академичните среди, креативните индустрии и гражданите и документи, изследвания и данни, които могат да бъдат използвани други смели идеи да се превърнат в реалност.
Ромен Турминел, Постоянен секретариат на програмата Европейска градска инициатива
На европейско ниво проектът ИнноЕър е оценен като оригинален, особено заради сложният подход за интегриране на капацитета на много структури и за ясната ориентацията към потребителите. Формираният по време на изпълнението интерес към проекта е една от гаранциите за устойчивост на неговите резултати.
Подобна платформа не е била прилагана в такъв голям мащаб в Европа, особено по отношение на електромобилите.
Тепърва ЕК ще оценява добавената стойност на научните разработки, създадени по време на проекта, защото това е допълнителен принос.
Европейската градска инициатива ще се стреми да развива капацитета на градовете и в това отношение София може да бъде вдъхновяващ пример.
НСОРБ благодари на всички партньори в проекта InnoAir - „Иновативен обществен транспорт, отговарящ на търсенето на потребителите, за по-чист въздух в градска среда“ и на екипа на Столична община за решителността, енергията и таланта, вложени в успешното реализиране на проекта!
